Записки по българските брейк сцени

          Искам да ви разкажа една история. История за това как аз се запознах с брейка. Надявам се, след като я прочетете да се вдъхновите и да си спомните и за вашата, като разбира се я разкажете на поне един човек.

 Та, беше много отдавна (не си представяйте 10 000 г. пр. н. е., но си беше отдавна), а и аз тогава бях дете и от сегашна гледна точка ми се струва по-далечно, отколкото всъщност е. По онова време представата ми за танц беше ограничена до пет, шест, седем , осем и започваме, стъпка напред, стъпка встрани. Но това е абсолютно нормално, нормално си беше да нямам и никакво понятие от freestyle, от хип хоп или пък брейк. Както в повечето истории и в моята влезе един герой (всъщност бяха трима) и преобърна представите ми с главата надолу. Почувствах се като малко извънземно, което е кацнало на грешната планета, но пък беше неописуемо интересно. Имена няма да назовавам, защото всяка прилика с действителни лица е абсолютно реална и такива лица съществуват. Аз имам честта да ги познавам, както и много от вас, но пак от историите съм научила, че анонимността е романтична и придава пикантност на разказа.

Sleepwalkingz Crew 2009

Sleepwalkingz Crew 2009

Въпросните трима герои правеха нещо много интересно, биеха се, без да се удрят, летяха, без да имат крила и изобразяваха различни животни с телата си, което беше вече повече, отколкото моята детска глава можеше да поеме. Показаха ми, че мога да стъпвам, представете си по начини различни от напред, назад и настрани. Казаха, че мога да танцувам, както си искам, без това да се смята за смешно, без да нарушавам някакви правила. Казаха ми, че най-висшето майсторство е цитирам: „ да разцепиш парчето“, което да ви кажа ми отне време да разбера какво означава. Откривайки, че имат предвид с тялото си да изпълниш музиката, ми стана ясно. Това е танцът, не регламент, комбинация, стъпки, а свобода. В последствие разбрах, че боя се нарича rocking  и че е начин да разрешиш проблем с някой без насилие, разбрах, че летящите движения изискват много сила, много упоритост и смелост , разбрах, че костенурката и паякът са част от footwork-а, а това представете си също е танц, не обикновен трик. Въобще разбрах много неща, които и до днес продължавам да осъзнавам.

Sulsa Sleepwalkingz at Ghetto Soul Germany 2007

Sulsa Sleepwalkingz at Ghetto Soul Germany 2007

След първата среща имаше още повече от 50 други първи срещи с брейка, отново и отново в различни етапи от живота ми. Една от интересните беше с гиганта „JAM ON IT”. За тези, които все още не са го срещали (въпреки, че се е появявал на родна почва цели 14 пъти) трябва да знаят, че той никога няма една и съща форма. Винаги променя вида си, променя и хората, които води със себе си, единственото, което не се променя в него е чистият и неподправен хип хоп дух. За да не ставаме прекалено абстрактни ще ви кажа, че говоря за единствения и неповторим по рода си Международен фестивал за стрийт култура, който събира в себе си брейк битки, графити, представления, семинари, хип хоп легенди от цял свят, партита, спомени, приятелства и много любов.

JAM ON IT 10

JAM ON IT 10

Сигурна съм, че започвате да си представяте какво беше впечатлението ми, когато за първи път отидох на това място, защото с думи едва ли мога да ви го опиша. Уж беше първи път, а се чувствах все едно съм била част от това явление цял живот. Да го кажем така: тогава започнах пътя към себе си! Тук е мястото и да благодаря  на виновниците, Sleepwalkingz Crew –  респект към личността ви и към деянията, които сте извършили и ще извършите.

Sleepwalkingz Crew 2007

Sleepwalkingz Crew 2007

Сега, когато познавам сомнамбулите добре, и когато мога да ги нарека приятели, да споделя болките и радостите им, си давам сметка, че както в началото онези тримата ме впечатлиха, така и до днес продължават да ме впечатляват. Радвам се за това, че в България има хора като тях и то не малко, които достойно носят името b-boy. Според мен обаче също толкова достойно трябва да носят и името просветители. Защото те ни учат, вярно не да пишем и да четем от а-б, но да виждаме бита си в танц и то такъв, какъвто би бил най-подходящ за нас самите.

Именно заради всичко това, уважаеми, записах моята история за българската брейк сцена и очаквам и вие да споделите вашата. Не за друго, а за да се върнете към това чувство, което ви запалва, изгаря и после възражда.

J

Искрено ваш,

Домоуправителят M.M.