The game maker

Привет на всички! Мина време от последната ни среща, но знаете, че като е лято, местообитанията потъват в прах, а ние потъваме в морска вода и пясък. Сега обаче всичко си е по старому. Гънката на дивана отново е заела обичайната си форма, шалове, шапки, чорапи и кецове има навсякъде и виното е на почит ( всичко това с една обща цел – да  стоплим блоКа).

За да направим зимната идилия още по-класическа, ще ви помоля да вземете едно топло мляко, да се настаните удобно с най-мекото одеало и да прочетете следната приказка:

Имало едно време един юнак от планински град, който от малък бил професионален играч. Той живеел си добре, с изключение на няколко протрити крайника и скъсани панталони, но юнак без рана, нали не е юнак!?  Учел се прилично, особено с числата се разбирал прекрасно, дето има една приказка – говорели на един език ...(пауза, за да се поклони автора пред предните думи и продължаваме). Порастнал юнакът и в гимназия го приели, а там била и първата сериозна игра, с която се сблъскал. Започнал да тренира волейбол. И така от сервис на сервис, през аут до пойнт, все напредвал в нивата той. Но както е с всеки приказен герой и този си имал ахилесова пета – колената. Следвало лекар тук, лекар там и становище: да излезе от играта. GAME OVER!

Като истински професионалист обаче, той се оттеглил с поглед и мисъл устремени към следващата игра за покоряване*.

Не минало много време и юнакът  хванал дисагите да търси късмета си в големия град. Там заедно с банда все толкова професионални юнаци , заживели завидно добре. Въпросните му другари обаче, решили да изпитат възможностите му и го поканили да си поиграе с тях на брейк. Разбира се нашето момче упорито, впуснало се с готовност и в това предизвикателство и от top rock до go down, нещата вървели гладко, като мазането на филия със сладко. 

Ненадейно обаче камък и на този му път се изпречил, обадила се отново старата болка, но този път за последно! Връщане назад няма - брейк, спорт и тичане за юнака трябвало да потънат в забрава.

Героят ни и тук не се отчаял, като са му дефектни колената има и ръце, и глава, и таз и рамене, има си всичко за следващата игра, в която да се включи. И така започнал да танцува locking - игра, в която ниво за начинаещи няма, тук имали място само професионалистите. С труд, пот, болка от време на време, смях, пози, point-ове, lock-ове, pacing-и, стигнал до финалното ниво, където вече пред името си имаш титла – the locker.

И от там нататък живее щастливо, заедно с една синя шапка и карирани чорапи.

The END

Хубаво е приятели да четем такива истории, за да може между редовете им да намираме поуки, които да ни сгреят, когато стане истински студ. Тук не бяха важни провалите, нито пречките, нито страданията, нито дори математика. Тук важното е в това, че добър играч може да е всеки, но истинският смисъл от това да играеш е не да си просто добър ти да следваш правилата, а те да се научат да следват теб. Тогава вече не си game player, тогава си истински game maker.

На вашето внимание главният, приказен герой – Камиша, в ролята на The Game Maker-a!

*бел.ред.: както казал е един емблематичен български футболист : „Съмтайм люн, съмтаймс уин“ 

Искрено ваш,

Домоупратителят М.М.